Древногръцката архитектура е известна най-вече със своите храмове, много от които се намират повсеместно, най-вече като руини, но някои от тях са много добре запазени и практически непокътнати. Вторият важен вид сграда, който също така е оцелял в цяла Гърция е откритият театър, който датира от около 350 г. пр.н.е. Други архитектурни форми, които са съществували са парадните порти, наречени пропилеи(propylon), градският площад (агора), заобиколен от двуетажна колонада (stoa), сградата на градския съвет (bouleuterion), монументалната гробница (мавзолей) и стадион.

Древногръцката архитектура се отличава със силно формализирани характеристики, както на структурата, така и на декорацията. Това е така особено в случаите на храмове, където всяка сграда изглежда е замислена да се впише в рамките на ландшафта, най-често повдигната на високо място, така че елегантността на нейните пропорции и ефектите на светлината върху повърхността да могат да се разглеждат от всички ъгли. Николаус Певснер говори за пластичната форма на гръцкия храм, който е представен пред нас с физическо си присъствие, по-интензивно и по-живо от която и да е друга сграда, построена след него.

Официалният речник на древногръцката архитектура, по-специално раздела за архитектурен стил дефинира три определени стила: дорийски стил, йонийски стил икоринтски стил. Те имат дълбок ефект върху Западната архитектура като цяло в по-късни периоди. Древната римска архитектура е с определени корени в старогръцката архтектура и запазва влиянието си в Италия до наши дни. От епохата на Ренесанса, съживена от класицизма са се запазили живи не само точните форми и подредените подробности на гръцката архитектура, но също така концепцията за архитектурната красота на базата на баланс и пропорции. Последвалите стилове на неокласическата архитектура и гръцка възрожденска архитектура следват и адаптират отблизо древногръцките стилове.