Ελευθερία ή θάνατος!
Техниката на червените фигури измества рисуването на черни фигури през 530 г. пр. Хр. Повечето вази (амфори) от този стил са изваяни от атинска глина. Изображенията са главно на мъже, които пируват или спортуват.

Скулптура

Древногръцките скулптури са известни със своя реализъм, естетика и перфектни пропорции. Статуите отразяват всички аспекти на живота, вкл. религиозни вярвания и спорт. Скулптурите на божества, като тази на Церера, били познати на земеделците и били почитани в храмове, за да осигурят добра реколта.

Театър

Изкуство и култура

Древните гърци научават и взаимстват много от египтяните за използването на камъка в архитектурата, но театрите са изцяло гръцко постижение. През златната ера на Атина (400 г.пр.н.е.), драматурзи като ЕсхилСофокъл и Еврипид създават трагедии, които се играят на сцената и до днес.

В архитектурно отношение атинският театър служи като модел за други гръцки градове. Театрите са построени най-вече на хълмовете с цел намаляване на разходите. Театърът има следните части: пространство за публиката, което се издига амфитеатрално от центъра към краищата на сградата във формата на полукръг, кръгла или полукръгла площадка за оркестра, и специално място — удължено с правоъгълна форма, което наричат сцена, където играят актьорите заедно с хора.

Архитектура

Изкуство и култура

Древногръцката архитектура е известна най-вече със своите храмове, много от които се намират повсеместно, най-вече като руини, но някои от тях са много добре запазени и практически непокътнати. Вторият важен вид сграда, който също така е оцелял в цяла Гърция е откритият театър, който датира от около 350 г. пр.н.е. Други архитектурни форми, които са съществували са парадните порти, наречени пропилеи(propylon), градският площад (агора), заобиколен от двуетажна колонада (stoa), сградата на градския съвет (bouleuterion), монументалната гробница (мавзолей) и стадион.

Древногръцката архитектура се отличава със силно формализирани характеристики, както на структурата, така и на декорацията. Това е така особено в случаите на храмове, където всяка сграда изглежда е замислена да се впише в рамките на ландшафта, най-често повдигната на високо място, така че елегантността на нейните пропорции и ефектите на светлината върху повърхността да могат да се разглеждат от всички ъгли. Николаус Певснер говори за пластичната форма на гръцкия храм, който е представен пред нас с физическо си присъствие, по-интензивно и по-живо от която и да е друга сграда, построена след него.

Официалният речник на древногръцката архитектура, по-специално раздела за архитектурен стил дефинира три определени стила: дорийски стилйонийски стил икоринтски стил. Те имат дълбок ефект върху Западната архитектура като цяло в по-късни периоди. Древната римска архитектура е с определени корени в старогръцката архтектура и запазва влиянието си в Италия до наши дни. От епохата на Ренесанса, съживена от класицизма са се запазили живи не само точните форми и подредените подробности на гръцката архитектура, но също така концепцията за архитектурната красота на базата на баланс и пропорции. Последвалите стилове на неокласическата архитектура и гръцка възрожденска архитектура следват и адаптират отблизо древногръцките стилове.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg