Религия и митология

Древногръцката митология играе съществена роля в културата на Древна Гърция и е отразена предимно в артефакти, някои от които са произведения на изкуството, особено в творбите на вазописците. Самите гърци се обръщат към митовете и свързваните с тях произведения на изкуството, за да хвърлят светлина върху култовите практики и ритуалните традиции.

Древните гърци вярвали, че боговете и богините наблюдават обикновените смъртни от дворец в облаците над най-високата гръцка планина — снежният Олимп. По името на планината боговете били наричани олимпийски. Всяко божество от Пантеонаимало определени задължения. Посейдон бил бог на морето, Атина - на мъдростта и изкуствата, Аполон - на музиката, поезията, медицината, Деметра - на посевите, Хадес - на подземното царство. Върховният бог бил Зевс - бог на небето и земята, а неговата жена - Хера. Хестия е богинята на домашното огнище, богът на войната Арес, считаният за най-умен сред боговете -Хермес, закрилник на търговците и пътешествениците, Артемида - богиня на плодородието и Афродита - богинята на любовта и красотата. От античните изображения на Афродита най известни са Афродита Книдска и Венера Милоска. Според легендите Олимп е населяван от дванадесет върховни богове. Всеки гръцки град почитал определено божество за свой покровител. Например Атина разчитала на закрилата на богинята Атина.

Най-ранните сведения за съществуваща митология са от микенския период. От съюза на Гея и Уран се появяват титаните. Най-големият е Океан, а най-малкият Кронос. Децата на Кронос по-късно стават боговете начело със Зевс, те водят битки с титаните и си поделят господството на света.

Паралелно с митологията се развива и култовата практика - жертвоприношения и молитви, които се провеждат в храмовете. Мястото на основното светилище на Аполон е в Делфи, където е известният Делфийски оракул (един от най-известните оракули на древността, той дава отговори на въпроси, прави прорицания, гадае и т.н.). Гърците считат, че тук е маркиран на специален камък центъра на Земята.

Древногръцката митология оказва съществено влияние на формирането на древноримската митология и религия. И до ден днешен интересът към нея не пресъхва.

Гърците вярват, че светът е населяван от великани, наречени титани. Техният владетел Кронос сваля баща си Уран от трона по заръка на майка си Гея. Така Кронос става владетел на титаните. Той поглъща децата си живи, за да не го свалят от трона както той сторил с баща си. Синът му Зевс обаче се спасява, като майка му Реядава на Кронос да погълне камък вместо детето. Зевс израсва скрит от Кронос на остров Крит. Когато възмъжава, той се опълчва срещу баща си и го сваля от трона. Тогава Кронос освобождава и братята и сестрите на Зевс. Така започва и битката между боговете и титаните. Титаните са доста по-едри и силни от боговете, но на страната на боговете застанали циклопите — митични създания с едно око. Зевс освобождава "хекантохейрите" - "сторъките" от място, наречено Тартар (разстоянието от земята до тартара е колкото от земята до небето). Те изковават гръмотевици на Зевс и така боговете спечелват битката. След 10-годишна война титаните са заточени в дълбините на Земното ядро и Зевс поставя сторъките за пазачи. На Земята господстват вече боговете олимпийци. Гея много се ядосала на Зевс за това че постъпва така лошо с победените ѝ деца. Омъжва се за мрачния Тартар и ражда Трифон. Той е стоглаво чудовище. Когато изревава за пръв път се чува лай на куче, човешки говор, рев на мечка. Зевс му се нахвърля пръв. Разгаря се битка докато накрая Зевс успява да изгори всичките му сто глави. Той вдига тялото на Трифон и го захвурля от там от където е дошъл — мрачния Тартар.