През архаическия период се появява древногръцката лирическа поезия, чрез която навлизат нови форми - елегия, ямб, същинска лирика (китаристика), хорова лирика, епиграми.

Елегиите са лирични стихотворения с поучително съдържание, които може да включват подканвания и апели към важно и сериозно действие, размишления, афоризми. Всяка строфа се състои от два стиха (елегически дистихон) - хекзаметър и пентаметър (стих състоящ се от пет стъпки), с което се доближава до хекзаметричният стил на епоса. Възникването на елегията се свързва с Малоазийска Йония. Елегиите се изпълняват най- често по време на празненства и пиршества, под акомпанимент на флейта (при епическите песни под акомпанимента на лира). Първият поет, от които са запазени елегически фрагменти е Калин от Ефес (в Мала Азия), който живее през първата половина на VII в. пр.е. Той пише войнствени стихове, призоваващи към борба. От него е запазено само едно стихотворение – зов към защита на родината от нападението на враговете. Тиртей иТеогнид, от които също има запазене фрагменти, пишат на подобни теми. Елегиите на Тиртей съдържат и възхвала на доблестта, правила на строевия устав и изложение на основите на спартанското държавно “доброзаконие”. Дидактически елегии, които се свързват със Солон, представляват първите размишления и мъдри поучения за живота, държавата, обществото, законите. Мимнерм прави първите опити в любовната елегия, а Ксенофансъздава първите философски елегии. Други по- известни елегиици са Симонид, Йон и Фолкилид.

Почти по едно и също време с елегичната поезия се оформя и ямбическата — холиямбът, ямбическия диметър и ямбическия триметър. Архилох, а понякога иХипонакт от Ефес, са двете имена смятани за откриватели на тази форма. Ямбическа поезия се използва като фолклорно средство за обществено порицание, за изобличения и сатира, но често се декламира и при религиозните церемонии на празниците на плодородието. Ямбическата поезия излиза от фолклорните рамки, когато става оръдие за изразяване на лични чувства и настроения, средство за лична полемика по обществени и частни въпроси.

Развитието на гръцката лирика през средата на VII век пр.Хр, достига до възникването на мелическа или същинска лирическа поезия. От гр. ”мелос”- песен, мелическата поезия най- често е под съпровод на китара, за това понякога се нарича и китаристика. За първи мелически основател се смята поетът Терпандър - създател на китарата. Характерно за този стил е неопределеният размер на стиха и голямото разнообразие от стъпки. Най- известна е сапфическата строфа. Един от известните лирически поети е Алкей, при когото се срещат мотивите на гражданската война, а стиховете му са музикални и се отличават с богатството на своите размери. Най-често употребяваната от Алкей строфа е наречена в античността “алкеева”. Други лирически поети прочули се с тази поезия са Сафо, Анакреонт,Стезихор, Ибик, Симонид, а по- късно- Пиндар и Бакхилид. Паралелно със словата в гръцката лирика се появява хоровата мелическа песен, свързана с култа и обреда. В произведенията на хоровата лирика обикновено са налице три елемента. Съставна част на култовия химн е митът. В свободно редуване с мита се поднася дидактичният елемент — поучителни размишления на религиозни и нравствени теми. Тъй като химнът е молитва, която изразява пожеланията на молещия се, хоровата песен съдържа и лични изказвания от името на поета или на неговия хор. Един от първите хорови лирици е Алкман от Спарта. Той създава партении — песни, изпълнявани в съпровод с девически хорове. На него се дължи и разделянето на песента на строфи и антистрофи. Строфа е куплетът, който хорът пее обърнат на една страна, а антистрофа — куплетът, при който хорът се обръща на противоположна страна. Кратката трета част на песента след строфата и антистрофата се нарича епод и е въведена от Стезихор. Впоследствие възникват най- различни видове хорова песен:

• Пеани — Култови химни, които се посвещават на боговете или на големи герои, изпълняват се от девически или мъжки хор.
• Прозодии — Култови химни, изпълнявани по време на процесии и посветени на боговете или на големи герои.
• Хипорхеми - Хорови песни, съпроводени от танц и пантомима.
• Дитирамби — Хорови песни за дионисовите празници в чест на бог Дионис.
• Епиникии — Храмови песни посветени на победителите в атлетическите състезания и във войните.
• Сколии — Храмови песни, които се изпълняват на пиршества.
• Енкомии — Хвалебствени, похвални хорови песни в чест на определено лице.
• Трени — Траурни храмови песни, предназначени за погребалните ритуали.

В началото на VII век пр.Хр. се заражда епиграмата, основаваща се на надписите върху паметниците, олтарите и даровете при жертвоприношенията. Характерна черта е краткостта и изразителността, метрическата и форма е елегически дистихон. Тя засяга най- различни теми — посвещения на богове, герои, победители, както и обикновени хора, житейска мъдрост, съвет, любовно обръщение, иронична закачка и др.