Ελευθερία ή θάνατος!

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят. Възникнал в южната част наБалканския полуостров, гръцкият език има най-дългата документирана история сред индоевропейските езици, обхващаща 34 века писмени сведения. През по-голямата част от това време той използва гръцката азбука, която произлиза отфиникийската писменост и от своя страна служи за основа на писмени системи, като латиницата, кирилицата и коптската азбука.

Гръцкият език заема особено място в историята на Европахристиянството и Западния свят. Корпусът на старогръцката литература включва произведения, като епичните поеми „Илиада“ и „Одисея“, които имат огромно значение и оказват силно влияние върху по-късната европейска литература. Гръцкият е и езикът на много основополагащи текстове на западната философия, като съчиненията на Платон и Аристотел. Ключовият за християнството Нов Завет първоначално е написан на гръцки, а гръцкият и днес продължава да се използва в богослужението на някои християнски църкви.

През Античността гръцкият е лингва франка на Средиземноморието и Близкия Изток, а по-късно е официалният език наВизантийската империя. В съвременната си форма той е официален език на Гърция и Кипър и един от официалните езици на Европейския съюз. Много съвременни езици, включително и българският, използват голям брой думи с гръцки произход, като гръцки думи, наред с латинските, често служат за основа при образуването на неологизми.

Гръцкият език се говори на Балканския полуостров от началото на ІІ хил. пр. Хр. Най-ранните запазени писмени свидетелства за езика са глинени таблички с писмеността линеар Б, открити в Крит и датирани към ХV век пр. Хр. Те превръщат гръцкия в един от най-отдавна регистрираните езици, използвани и днес. Сред индоевропейските езици данни с такава възраст има само за изчезналите днес анатолийски езици.

Историята на гръцкия език обикновено се разделя на няколко обособени периода:

  • Протогръцки език - хипотетичният последен общ предшественик на всички известни варианти на гръцкия, за който няма преки данни. Говорещите протогръцки вероятно се заселват в южните части на Балканите в началото на ІІ хил. пр. Хр.
  • Микенски език - езикът на микенската цивилизация, известен от надписи с линеар Б, датирани от ХV в. пр. Хр. насам.
  • Старогръцки език - езикът на древна Гърция през архаичната и класическата епоха, известен в множество диалекти. Широко разпространен в Римската империя, старогръцкият губи значението си в Западна Европа през Средновековието, но продължава да се използва във Източната Римска империя и получава ново разпространение в Западна Европа през Ренесанса.
  • Койне (кини) - смесицата от различни диалекти въз основа на атическия, която през елинистичната епоха се превръща в лингва франка на Източното Средиземноморие и Близкия изток. Това е оригиналният език на християнския Нов завет.
  • Средногръцки език - говоримият и официален език във Източната Римска империя. Ρωμαϊκή γλώσσα (ромайки глосса = римска глосса, т.е. "римски език") или Ρωμαίικη = ромеики (ромейки), т.е. [езикът] на римляните. Възникнал в края на III - началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език, познат на съвременните езиковеди и историци като "византийски"), в значителна степен е повлиян морфологично и лексикално от латинския език и е говорен в продължение на около тринадесет века. Той обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Например литературният византийски език се характеризира с множество книжовни форми, имитиращи класическия старогръцки и е практически непознат на простолюдието, което е подавящото мнозинство от населението. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми след XI век се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.
  • Новогръцки език - съвременният гръцки език, който започва формирането си след XV-XVI в.

Традиционното състояние на диглосия, при което едновременно се използват разговорна и архаизирана форма, е характерно за гръцкия език още от византийския период, но е възобновено и в по-новата история. В началото на ХІХ век е създадена формата катаревуса („почистена“), която имитира класическия старогръцки в противовес на разговорния народен новогръцки - димотики. Катаревуса дълго време се използва за литературни, правни, административни и научни цели в новосъздадената самостоятелна гръцка държава. Проблемът с диглосията продължава до 1976 година, когато със закон димотики става официалният език на Гърция.

В гръцкия език има следните граматически категории:

  • Род
  • Число
  • Време
  • Падеж
    • именителен (изразява подлога в изречението)
    • винителен (изразява прякото допълнение)
    • родителен (изразява притежание)
    • звателен (използва се при обръщения)
  • Залог
  • Наклонение

и други.

В момента разглеждате олекотената мобилна версия на уебсайта. Към пълната версия.
Уебсайт в Alle.bg