Коалиция на радикалната левица
Коалицията на радикалната левица (на гръцки: Συνασπισμός Ριζοσπαστικής Αριστεράς) или СИРИЗА (ΣΥΡΙΖΑ) е лявасоциалистическа политическа партия в Гърция.
Основана е през 2004 година като коалиция на няколко леви и крайнолеви организации, включително маоистки и троцкистки. Най-голяма сред тях е партията „Синаспизмос“ (Коалиция на левицата, движенията и екологията).
След успеха на изборите от май 2012 година, когато получава 16,8% от гласовете и става втора политическа сила, СИРИЗА се регистрира като партия, начело с Алексис Ципрас. На повторните избори на 17 юни същата година получава 26,9% от гласовете и 71 места в парламента, утвърждавайки се като най-влиятелната лява партия в страната.
През юли 2013 г. конгрес на СИРИЗА решава разпускането на съставляващите я партии и окончателното й оформяне като единен политически субект.
СИРИЗА печели изборите през 2015 г. и нейният лидер Алексис Ципрас съставя коалиционно правителство заедно с партията „Независими гърци“.
Нова демокрация
На изборите произведени през ноември 1974 г. Нова демокрация печели изборна победа с 54,37% (220 депутатски места). Лидерът на партията Караманлис съставя правителство и става министър-председател. На следващата година (1974) е гласувана новата Конституция на страната.
През 1977 г. Нова демокрация отново печели изборите с 42% (172 депутатски места). За министър-председател отново е избран К. Караманлис.
През 1979 г. в Халкидики се провежда Първия конгрес на партията. Отново е потвърдена либералната ориентация на провежданата политика. Приет е устав и устройствен правилник. За първи път в политическият живот на Гърция участниците в конгреса са избрани на вътрешнопартийни избори. През май 1979 г. Гърция е приета за член на ЕИО.
На президентските избори през 1980 г. кандидатът на партията К. Караманлис е избран за първият президент на Гърция. През май с.г. за председател на Нова демокрация е избран Георгиос Ралис. Във връзка с предстоящите парламентарни избори през юни 1981 г. се провежда извънреден конгрес на партията. На изборите през октомври с.г. Н. Демокрация печели 36% и преминава в опозиция, а председателят - Г. Ралис подава оставка. Непосредствено след това, декември 1981 г., за нов председател е избран Евангелос Авероф
На изборите за Европейски парламент през юни 1984 г. Нова демокрация печели 38%. През август с.г. Е. Авероф подава оставка, за нов председател на партията е избран (септември 1984) Константинос Мицотакис.
На парламентарните избори през юни 1985 г. Нова демокрация печели 41% и отново остава в опозиция. През септември с.г. Константинос Стефанопулос и още девет депутати наускат партията и създават нова дясно-центристка партия "Демократично обновление".
През септември 1986 г. се провежда Втория конгрес на партията. На него е взето решение да се даде по-голяма публичност на либералната същност на партията, направени са промени в устава и устройствения правилник. На общинските избори през октомври 1986 г. печели надпреварата в големите градове. За кмет на Атина е изран Милитиадис Еверт, на Пирея - Андреас Андрианопулос, а на Солун - Сотирис Кувелас.
След неуспешните опита да спечели властта и участието и в две коалиционни правителства - на Дзанис Дзанетакис и Ксенофонт Золотас на парламентарните избори,произведени на 8 април 1990 г., Нова демокрация печели 47%. За министър-председател е избран лидерът на партията Константинос Мицотакис.
След вътрешни противоречия през юни 1993 г. депутатът Андонис Самарас напуска партията и основава нова партия - "Политическа пролет". През септември с.г. приближените до А. Самарас депутати напускат Нова демокрация, крехкото мнозинство е нарушено и са обявени нови парламентарни избори.
На 10 октомври 1993 г. се провеждат парламентарни избори, Нова демокрация печели 39,3% и преминава в опозиция. Председателят на партията Константинос Мицотакис подава оставка. През ноември за нов председател е избран Милтиадис Еверт.
През април 1994 г. се провежда Третия конгрес на Нова демокрация. Взети са решения по голям брой въпроси засягащи общественото и политическото развитие на страната, гласувани са нов устройствен правилник и нова партийна програма. Като стратегическа цел е обявен нов либерален курс. На изборите за европейски парламент през юни с.г. партията печели 32,63%. На общинските избори (октомври 1994) печели надпреварата в два от големите градове в страната (Атина и Солун) и в 12 окръжни града.
На парламентарните избори, произведени на 22 септември 1996 г. Нова демокрация печели 38,12%. Във връзка с изборната загуба Милтиадис Еверт подава оставка, но на изборите за нов председател през октомври с.г. отново е избран.
На 1 и 2 май 1997 г. се провежда Четвъртия конгрес на Нова демокрация. На него са разгледани кандидатурите за кандидат за президент на партията. За кандидат за президент е избран К. Караманлис. През октомври 1998 г. се провеждат общински избори партията печели надпреварата и в трите големи града на страната (Атина, Пиря и Солун) и в 27 окръжни града.
През март 2000 г. е проведен конгрес на партийния актив. Приети са целите и задачите стоящи пред партията през новото хилядолетие. На изборите за Европейски парламент през април с.г. Нова демокрация печели 42,7%. През юни 2000 г. е проведен извънреден конгрес на който са разгледани някои идеологически и организационни проблеми, а през март 2001 и Петият редовен конгрес - по предложение на К. Караманлис в партията отнов е приет напусналия по-рано Георгиос Суфляс.
През октомври 2002 г. на общинските избори партията печели в 30 окръжни града и в трите големи града на страната.
Нова демокрация спечелва предсрочните парламентарни избори през май 2012 година, като получава 108 от 300 места в парламента. След като новият парламент не избира правителство, на 17 юни са проведени нови избори, на които Нова демокрация получава 129 места.