Гърция е индустриално-аграрна страна със средно равнище на производителните сили, със значителна зависимост от чуждестранния капитал. Участието на страната в ЕИО засилва развитието на Гръцката икономика. Набляга се на леката и хранително-вкусовата, на нефтопреработващата, рудодобивната и алуминиевата промишленост. В няко отрасли (химия, металургия, нефтопреработване, хранително-вкусова промишленост), с ускорени темпове се извършва концетрация на производството и капитала, а други(електропроизводство, захарна промишленост, ЖП и въздушен транспорт) са държавна собственост. Държавата притежава около 30% от основния капитал, инвестиран в промишлеността.
Постепенно се променя съотношението между заетите в селското стопанство и промишлеността, между селскостопанското и промишленото производство, в полза на промишлеността. Наред с това, са налице съществени структурни диспропорции и твърде-висока степен на заетост в производствената сфера.
Националният доход възлиза на 75 млрд.$.
Териториалното разпределение на производителните сили е крайно неравномерно. В Атина и Солун се формира 69% от националния доход и се произвежда над половината от промишлената продукция на Гърция.
ПРОМИШЛЕНОСТ. Гръцката промишленост изостава от промишлеността на развитите страни като по степен на концентрация на производството и капитала, така и по отношение на усвояване на постиженията на научно-техническия прогрес. Въпреки някои положителни промени - възникване на редица крупни промишлени предприятия с нови, прогресивни производства в черната и цветната металургия, в металообработването, химията, електротехниката, корабостроенето и т.н. , модернизирането на някои традиционни отрасли - хранително-вкусовата, текстилната и др. - гръцката промишленост има, все още, неблагоприятна отраслова структура. Преобладават клоновете на леката промишленост, а машиностроенето има незначителен дял и в основни линии се специализира в монтажа на готови изделия от вносни части.
ЕНЕРГЕТИКА. От всички средиземноморски страни, Гърция е най-енергодефицитна. Липсата на достатъчно топливно-енергийни ресурси, сериозно спъва развитието на промишлеността.Страната разполага единствено с лигнитни въглища,които са нискокалорични, влажни; неефективно е превозването им на далечно разстояние. Добитият лигнит се използва като гориво в ТЕЦ, които дава 47% от произвежданата електроенергия.Големи ТЕЦ са построени на полуостров Атика("Елефсис" , "Лаврион", "Каратсини"), на остров Евбел("Аливерион"), на полуостров Пелопонес("Мегалополис").
През 1989г. са произведени 28,5 млрд. квтч електроенергия.През 1992г. това производство достига 36 млрд. квтч, в т.ч. 80% на базата на лигнит.
Разработването на нефтените залежи в шелфа на остров Тасос започва през 1981г. Годишният добив възлиза на 1,4 млн. тона нефт. Той е недостатъчен и около 10 млн. тона нефт се внасят. ТЕЦ на течни горива дават 35% от произвежданата електроенергия.
На р. Ахелосо действа модна каскада от ВЕЦ, големи ВЕЦ са изградени на р. Алиакмон и на р. Лурос. Делът на ВЕЦ в производството на електроенергия е 18%.
Енергетиката на Гърция се насочва към използването на перспективни нетрадиционни източници. Изградена е геотермална електроцентрала на остров Мелос с мощност 2 МВт. През 1994 г. там са построени още 2 енергоблока с мощност 120 МВт. На островите Карпатос и Миконос се съоражават ветрови електроцентрали.
Основни потребители на електроенергия са районите Атина(32,5%) и Солун, където са развити най-силно енергоемките производства.
МЕТАЛУРГИЯ. Предприятията на черната металургия увеличават производството си. През 1988г. са получени 0,7 млн. тона стомана, 1,3 млн тона чугун. В отрасъла господстват компаниите “Хелленик Стил Хиливургия” и “Хиливургики”. Предприятия на черната металургия има в Елефис, Ларимна и Алмирос, но те са малки и нямат пълен производствен цикъл. Най-големия металургичен завод е в Солун. В Атина и Пирея има фабрики за прокат, производство на тръби и електростомана. 55% от продукцията на черната металургия се изнася.
Цветната металургия е нов отрасъл. Завод затопене на никел има в Ларимна, а медодобивен завод в Елефис. На остров Евбея се добива магнезиев окис. Гърция добива годишно около 3 млн. тона боксит. Голям алуминиев комбинат е изграден при Дистимон, в подножието на Парнас. Годишният добив на алуминий възлиза на 165 хил. т.
МАШИНОСТРОЕНЕ. Независимо от известния напредък в последните години машиностроенето е сравнително слабо развито. Важен отрасъл е корабостроенето. Въпреки, че Гърция притежава една от най-големите флоти в света, до Втората световна война нямаше собствена корабостроителна промишленост. Модерно корабостроене се създава от 1959 г. с изграждането на корабостроителницата Скарамантас западно от Атина, а по-късно в Елефсис и Коринт.
Електротехническата промишленост е развита в Атина и Ираклион.
По-големи машинострителни и металообработващи предприятия има в Атина, Пирея, Солун, Волос, Патрас, Халкис, Ираклион. Завод за дизелови двигатели е построен в Пирея, а монтаж на автомобили "Ситроен" се извършва в Атина.
ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ. Напоследък химическата промишленост на Гърция се развива с високи темпове. Годишното производство нараства с 20-30%. Преобладават предприятията на леката химия. Производството на пластмаси и синтетични влакна е застъпено в почти всички големи градове. Заводи за химически торове има в Пирея, Птолемайс, Солун. Недалеч от Кавала е изграден завод за фосфорни торове с капацитет 250хлд. тона годишна преработка. В Коринт е построен завод за сяра, а в столичния район италианският концерн "Пирели" изгради завод за автомобилни гуми. Нефтохимията се развива на базата на собствен и ваносен нефт. Нефтохимически заводи има в Аспропиргос и в Солун.
Гърция е голям производител на цимент, част от който се изнася за Близкия изток.
От отраслите на леката промишленост голямо значение има текстилната. Тя е традиционен индустриален отрасъл. Фабричното производство се развива след Първатасветовна война. Работи се предимно с местни суровини, но все повече се използват синтетични влакна. Центрове на вълнено-текстилната промишленост са Атина, Пирея, Негуш и др. Памукотекстилната промишленост има предприятия в Солун, Лариса, Негуш, Воден, Сяр и др. Коприненотекстилната промишленост работи с местна естествена и изкуствена коприна. От 26 модрни фабрики за копринен текстил 90% са в Атина.
След Първата световна война бежанците от Мала Азия разпространяват в Гърция производството на килими. То се развива в Егейска Македония и Епир, в Солун и Пирея, но все повече замира поради липсата на купувачи и поради трудоемкия ръчен труд.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ. Хранително-вкусовата промишленост е най-старият индустриален отрасъл, където измененията в географското разположение настъпват най-бавно. Много добре е развита маслодобивната промишленост. Страната е известна с добиването на зехтин, чието производство се колебае между 200 и 300 хлд. тона в зависимост от реколлтата на маслините. В отрсъла действат над 100 предприятия в Тесалия, Атика, Пелопонес, Крит и Егейските острови. Голяма част от продукцията се изнася.
Консервната промишленост разполага с подходяща суровинна база и е добре развита. Произвеждат се много плодови сокове.
Мелничарската промишленост е съсредоточена в големите пристанища - Пирея, Солун, Волос и др.
Гърция е голям производител на стафиди. Произвеждат се и доброкачествени вина.
Типчен отрасъл за страната е тютюневата промишленост. Годишно се обработват 130-140 хлд. тона тютюн.
От 1964 г. се развива захарната промишленост - в Лариса и Солун.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО. Това е вторият по знаяение отрасъл в гръцката икономика. Той формира 14% от националния доход на страната. В неговата структура водешщо място има растениевъдството. То дава 2/3 от селскостопанската продукция. Върху половината от обработваемите земи се отглеждат зърнени култури, но по стойност те дават само 25% от растениевъдната продукция. Макар, че заемат обширни площи, зърнрните култури имат второстепенно значение в гръцкото стопанство. Бавно растат средните добиви от декар овес, ечемик и царевица, а размерите на площите след войната почти не се променят. Рязко са намалени площите засети с ръж. Най-голямо нарастване на производството показва оризът – в сравнение със довоенниъ период то се е увеличило над 20 пъти. Отглежда се предимно в Тесалия. Основните райони на зърнени храни са Атика, Беотия и особено Тесалия, а най-много царевица се отглежда в Беломорска Тракия. Годишното производство на пшеница е 2 млн. тона, а на царевица - 1,9 млн. тона.
От техническите култури главно значение има тютюнът. Той заема само 4% от обработваемите площи, но дава 15% от стойността на раснениевъдството и е 4-5 пъти по-доходен от пшеницата. Около 90% от продукцията след първична обработка се изнася в чужбина. От износ на тютюн Гърция осъществява 25-35% от валутните си постъпления.
Важна техническа култура е памукът. Отглежда се в Тесалия и Северна Беотия. До войната Гърция задоволява 66% от потребностите на памуко-текстилната промишленост със собствен добив. Впоследствие засетите с памук площи се увеличават 3 пъти и достигат 1,8 млн. декара, а добивът надхвърля 400 хил. тона. По този начин Гърция от вносителка става единствената държава в Европа, която напълно удовлетворява Вътрешните потребности от памук, а известна част изнася.
Добивът на захарно цвекло и картофи след войната силно нараства.
Гърция е специализирана в отглеждането на цитрусови култури: портокали, мандарини, лимони. Около 1/3 от производството се изнася. Големи количества от тези плодове се преработват в сокове и се предлагат на международния пазар в оригинални опаковки.
Маслинената култра е разпространена още от древността. По добив на маслини Гърция заема трето място след Испания и Италия. Основни маслинопроизводителни райони са Пелопонес, Крит и редица острови в западната част на страната.
Благоприятните почвени и климатични условия спомагат за отглеждането на лозя, които заемат 2,5 млн. декара земя. Тук виреят винени и десертни сортове грозде. Отглеждат се и безсеменни сортове за производство на стафиди. Гърция е най-голям производител и износител на стафиди в света. Добре е развито овощарството(праскови, ябълки, круши и др.)
Животновъдството играе вторростепенна роля. Броят на селскостопанските животни намалява поради слабата фуражна база. Животновъдството не е в състояние да покрие напълно нуждите на вътрешния пазар и Гърция внася част от потребяваната животинска продукция.
ТРАНСПОРТ. Най-голямо значение има морският транспорт. Многобройните удобни заливи и острови създали благоприатни предпоставки за развитие на корабоплаването. По своята флота Гърция се нарежда между първите морски страни в света. Една част от корабите на гръцките мореплаватели плават под чужд флаг. Морският транспорт осъществява 90% от външните и 30% от вътрешните превози. Основни пристанища са Пирея, Елефсис, Солун, Патрас, Керкира и др. С прокопаването на Коринтския канал се активизира каботажното плаване между източното и западното крйбрежие.
ЖП транспортът е недостатъчно развит. Дължината на ЖП линиите в Гърция е 2,5 хлд. км. Дължината на шосейните пътища е 37 хлд. км, около 8,6 хлд км от които са национални. Наи-добре развитае шосейната мрежа на Северна и Източнa Гърция.
Въздушния транспорт е добре развит. Атинското летище "Елинкон" е едно от най-големите в Европа и е важен транспортен възел.
ТУРИЗЪМ. Многобройните исторически и културни паметници, благоприятните природни дадености на Гърция привличат хиляди туристи. През 1997 г. страната е посетена от 8,9 млн. чуждестранни туристи. Приходите от туризма възлизат на 2,6 млрд. щ.д. и имат голямо значение за икономическото развитие на Гърция. Разработена е програма за развитие на инфраструктурата за морски туризъм в остовните райони на страната. Най-посещавани са островитите Родос, Тасос, Евбея и историческите паметници в Атина, Пирея, Пелопонес, Епир. Основен район за зимния туризъм е планината Парнас.
ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ. Гърция изнася главно тютюн, текстил, алуминий, цимент, маслини, вино, зехтин, химикали, руди и др., а внася нефт, нефтопродукти, машини,и съоръжения, въглища, транспортно оборудване, автомобили, лекарства и др. Вносът надвишава два пъти износа, което води до дефицит в търговския баланс, покриващ се от доходите от превоз на чужди стоки с гръцки кораби и от международния туризъм.
Основни търговски партньори на Гърция са Германия, САЩ, Италия, Франция, Либия, Великобритания, Нидерландия, Русия.
Постепенно се променя съотношението между заетите в селското стопанство и промишлеността, между селскостопанското и промишленото производство, в полза на промишлеността. Наред с това, са налице съществени структурни диспропорции и твърде-висока степен на заетост в производствената сфера.
Националният доход възлиза на 75 млрд.$.
Териториалното разпределение на производителните сили е крайно неравномерно. В Атина и Солун се формира 69% от националния доход и се произвежда над половината от промишлената продукция на Гърция.
ПРОМИШЛЕНОСТ. Гръцката промишленост изостава от промишлеността на развитите страни като по степен на концентрация на производството и капитала, така и по отношение на усвояване на постиженията на научно-техническия прогрес. Въпреки някои положителни промени - възникване на редица крупни промишлени предприятия с нови, прогресивни производства в черната и цветната металургия, в металообработването, химията, електротехниката, корабостроенето и т.н. , модернизирането на някои традиционни отрасли - хранително-вкусовата, текстилната и др. - гръцката промишленост има, все още, неблагоприятна отраслова структура. Преобладават клоновете на леката промишленост, а машиностроенето има незначителен дял и в основни линии се специализира в монтажа на готови изделия от вносни части.
ЕНЕРГЕТИКА. От всички средиземноморски страни, Гърция е най-енергодефицитна. Липсата на достатъчно топливно-енергийни ресурси, сериозно спъва развитието на промишлеността.Страната разполага единствено с лигнитни въглища,които са нискокалорични, влажни; неефективно е превозването им на далечно разстояние. Добитият лигнит се използва като гориво в ТЕЦ, които дава 47% от произвежданата електроенергия.Големи ТЕЦ са построени на полуостров Атика("Елефсис" , "Лаврион", "Каратсини"), на остров Евбел("Аливерион"), на полуостров Пелопонес("Мегалополис").
През 1989г. са произведени 28,5 млрд. квтч електроенергия.През 1992г. това производство достига 36 млрд. квтч, в т.ч. 80% на базата на лигнит.
Разработването на нефтените залежи в шелфа на остров Тасос започва през 1981г. Годишният добив възлиза на 1,4 млн. тона нефт. Той е недостатъчен и около 10 млн. тона нефт се внасят. ТЕЦ на течни горива дават 35% от произвежданата електроенергия.
На р. Ахелосо действа модна каскада от ВЕЦ, големи ВЕЦ са изградени на р. Алиакмон и на р. Лурос. Делът на ВЕЦ в производството на електроенергия е 18%.
Енергетиката на Гърция се насочва към използването на перспективни нетрадиционни източници. Изградена е геотермална електроцентрала на остров Мелос с мощност 2 МВт. През 1994 г. там са построени още 2 енергоблока с мощност 120 МВт. На островите Карпатос и Миконос се съоражават ветрови електроцентрали.
Основни потребители на електроенергия са районите Атина(32,5%) и Солун, където са развити най-силно енергоемките производства.
МЕТАЛУРГИЯ. Предприятията на черната металургия увеличават производството си. През 1988г. са получени 0,7 млн. тона стомана, 1,3 млн тона чугун. В отрасъла господстват компаниите “Хелленик Стил Хиливургия” и “Хиливургики”. Предприятия на черната металургия има в Елефис, Ларимна и Алмирос, но те са малки и нямат пълен производствен цикъл. Най-големия металургичен завод е в Солун. В Атина и Пирея има фабрики за прокат, производство на тръби и електростомана. 55% от продукцията на черната металургия се изнася.
Цветната металургия е нов отрасъл. Завод затопене на никел има в Ларимна, а медодобивен завод в Елефис. На остров Евбея се добива магнезиев окис. Гърция добива годишно около 3 млн. тона боксит. Голям алуминиев комбинат е изграден при Дистимон, в подножието на Парнас. Годишният добив на алуминий възлиза на 165 хил. т.
МАШИНОСТРОЕНЕ. Независимо от известния напредък в последните години машиностроенето е сравнително слабо развито. Важен отрасъл е корабостроенето. Въпреки, че Гърция притежава една от най-големите флоти в света, до Втората световна война нямаше собствена корабостроителна промишленост. Модерно корабостроене се създава от 1959 г. с изграждането на корабостроителницата Скарамантас западно от Атина, а по-късно в Елефсис и Коринт.
Електротехническата промишленост е развита в Атина и Ираклион.
По-големи машинострителни и металообработващи предприятия има в Атина, Пирея, Солун, Волос, Патрас, Халкис, Ираклион. Завод за дизелови двигатели е построен в Пирея, а монтаж на автомобили "Ситроен" се извършва в Атина.
ХИМИЧЕСКА ПРОМИШЛЕНОСТ. Напоследък химическата промишленост на Гърция се развива с високи темпове. Годишното производство нараства с 20-30%. Преобладават предприятията на леката химия. Производството на пластмаси и синтетични влакна е застъпено в почти всички големи градове. Заводи за химически торове има в Пирея, Птолемайс, Солун. Недалеч от Кавала е изграден завод за фосфорни торове с капацитет 250хлд. тона годишна преработка. В Коринт е построен завод за сяра, а в столичния район италианският концерн "Пирели" изгради завод за автомобилни гуми. Нефтохимията се развива на базата на собствен и ваносен нефт. Нефтохимически заводи има в Аспропиргос и в Солун.
Гърция е голям производител на цимент, част от който се изнася за Близкия изток.
От отраслите на леката промишленост голямо значение има текстилната. Тя е традиционен индустриален отрасъл. Фабричното производство се развива след Първатасветовна война. Работи се предимно с местни суровини, но все повече се използват синтетични влакна. Центрове на вълнено-текстилната промишленост са Атина, Пирея, Негуш и др. Памукотекстилната промишленост има предприятия в Солун, Лариса, Негуш, Воден, Сяр и др. Коприненотекстилната промишленост работи с местна естествена и изкуствена коприна. От 26 модрни фабрики за копринен текстил 90% са в Атина.
След Първата световна война бежанците от Мала Азия разпространяват в Гърция производството на килими. То се развива в Егейска Македония и Епир, в Солун и Пирея, но все повече замира поради липсата на купувачи и поради трудоемкия ръчен труд.
ХРАНИТЕЛНО-ВКУСОВА ПРОМИШЛЕНОСТ. Хранително-вкусовата промишленост е най-старият индустриален отрасъл, където измененията в географското разположение настъпват най-бавно. Много добре е развита маслодобивната промишленост. Страната е известна с добиването на зехтин, чието производство се колебае между 200 и 300 хлд. тона в зависимост от реколлтата на маслините. В отрсъла действат над 100 предприятия в Тесалия, Атика, Пелопонес, Крит и Егейските острови. Голяма част от продукцията се изнася.
Консервната промишленост разполага с подходяща суровинна база и е добре развита. Произвеждат се много плодови сокове.
Мелничарската промишленост е съсредоточена в големите пристанища - Пирея, Солун, Волос и др.
Гърция е голям производител на стафиди. Произвеждат се и доброкачествени вина.
Типчен отрасъл за страната е тютюневата промишленост. Годишно се обработват 130-140 хлд. тона тютюн.
От 1964 г. се развива захарната промишленост - в Лариса и Солун.
СЕЛСКО СТОПАНСТВО. Това е вторият по знаяение отрасъл в гръцката икономика. Той формира 14% от националния доход на страната. В неговата структура водешщо място има растениевъдството. То дава 2/3 от селскостопанската продукция. Върху половината от обработваемите земи се отглеждат зърнени култури, но по стойност те дават само 25% от растениевъдната продукция. Макар, че заемат обширни площи, зърнрните култури имат второстепенно значение в гръцкото стопанство. Бавно растат средните добиви от декар овес, ечемик и царевица, а размерите на площите след войната почти не се променят. Рязко са намалени площите засети с ръж. Най-голямо нарастване на производството показва оризът – в сравнение със довоенниъ период то се е увеличило над 20 пъти. Отглежда се предимно в Тесалия. Основните райони на зърнени храни са Атика, Беотия и особено Тесалия, а най-много царевица се отглежда в Беломорска Тракия. Годишното производство на пшеница е 2 млн. тона, а на царевица - 1,9 млн. тона.
От техническите култури главно значение има тютюнът. Той заема само 4% от обработваемите площи, но дава 15% от стойността на раснениевъдството и е 4-5 пъти по-доходен от пшеницата. Около 90% от продукцията след първична обработка се изнася в чужбина. От износ на тютюн Гърция осъществява 25-35% от валутните си постъпления.
Важна техническа култура е памукът. Отглежда се в Тесалия и Северна Беотия. До войната Гърция задоволява 66% от потребностите на памуко-текстилната промишленост със собствен добив. Впоследствие засетите с памук площи се увеличават 3 пъти и достигат 1,8 млн. декара, а добивът надхвърля 400 хил. тона. По този начин Гърция от вносителка става единствената държава в Европа, която напълно удовлетворява Вътрешните потребности от памук, а известна част изнася.
Добивът на захарно цвекло и картофи след войната силно нараства.
Гърция е специализирана в отглеждането на цитрусови култури: портокали, мандарини, лимони. Около 1/3 от производството се изнася. Големи количества от тези плодове се преработват в сокове и се предлагат на международния пазар в оригинални опаковки.
Маслинената култра е разпространена още от древността. По добив на маслини Гърция заема трето място след Испания и Италия. Основни маслинопроизводителни райони са Пелопонес, Крит и редица острови в западната част на страната.
Благоприятните почвени и климатични условия спомагат за отглеждането на лозя, които заемат 2,5 млн. декара земя. Тук виреят винени и десертни сортове грозде. Отглеждат се и безсеменни сортове за производство на стафиди. Гърция е най-голям производител и износител на стафиди в света. Добре е развито овощарството(праскови, ябълки, круши и др.)
Животновъдството играе вторростепенна роля. Броят на селскостопанските животни намалява поради слабата фуражна база. Животновъдството не е в състояние да покрие напълно нуждите на вътрешния пазар и Гърция внася част от потребяваната животинска продукция.
ТРАНСПОРТ. Най-голямо значение има морският транспорт. Многобройните удобни заливи и острови създали благоприатни предпоставки за развитие на корабоплаването. По своята флота Гърция се нарежда между първите морски страни в света. Една част от корабите на гръцките мореплаватели плават под чужд флаг. Морският транспорт осъществява 90% от външните и 30% от вътрешните превози. Основни пристанища са Пирея, Елефсис, Солун, Патрас, Керкира и др. С прокопаването на Коринтския канал се активизира каботажното плаване между източното и западното крйбрежие.
ЖП транспортът е недостатъчно развит. Дължината на ЖП линиите в Гърция е 2,5 хлд. км. Дължината на шосейните пътища е 37 хлд. км, около 8,6 хлд км от които са национални. Наи-добре развитае шосейната мрежа на Северна и Източнa Гърция.
Въздушния транспорт е добре развит. Атинското летище "Елинкон" е едно от най-големите в Европа и е важен транспортен възел.
ТУРИЗЪМ. Многобройните исторически и културни паметници, благоприятните природни дадености на Гърция привличат хиляди туристи. През 1997 г. страната е посетена от 8,9 млн. чуждестранни туристи. Приходите от туризма възлизат на 2,6 млрд. щ.д. и имат голямо значение за икономическото развитие на Гърция. Разработена е програма за развитие на инфраструктурата за морски туризъм в остовните райони на страната. Най-посещавани са островитите Родос, Тасос, Евбея и историческите паметници в Атина, Пирея, Пелопонес, Епир. Основен район за зимния туризъм е планината Парнас.
ВЪНШНОИКОНОМИЧЕСКИ ВРЪЗКИ. Гърция изнася главно тютюн, текстил, алуминий, цимент, маслини, вино, зехтин, химикали, руди и др., а внася нефт, нефтопродукти, машини,и съоръжения, въглища, транспортно оборудване, автомобили, лекарства и др. Вносът надвишава два пъти износа, което води до дефицит в търговския баланс, покриващ се от доходите от превоз на чужди стоки с гръцки кораби и от международния туризъм.
Основни търговски партньори на Гърция са Германия, САЩ, Италия, Франция, Либия, Великобритания, Нидерландия, Русия.