Древна Гърция е общото наименование на всички области от античното Средиземноморие, обитавани от население, говорещостарогръцки език и наричащо себе си елини в периода от третото хилядолетие пр.н.е. до 2-ри век пр.н.е., когато тези земи са завладяни от римляните. Древногръцкият или старогръцкият, подобно на латинския е класически език. Древните елини обитават не само територията на днешната държава Гърция, но също така и Малоазийското крайбрежие на Егейско море (в днешна Турция),Кипър, Сицилия и южните части на Апенинския полуостров, както и колонии по бреговете на Средиземно и Черно море. Древно елински колонии по западното черноморско крайбрежие в днешните български територии са Аполония Понтика — днешен Созопол,Месемврия — днешен Несебър, Одесос — днешна Варна и други. Древните елини не винаги поддържат добри съседски отношения страките, както и с останалите народи с които съжителстват, тъй като техните колонии представляват търговски центрове, а не военни постове.

Дори и днес гърците наричат държавата си Елада, а себе си елини. Древна Гърция се разглежда от мнозинството историци като основополагаща култура на западната цивилизация, родина на демокрацията, западната философия, основните принципи наархитектурата, скулптурата, математиката, поезията и Олимпийските игри.